Провалът - най-добрият учител

07 ноември 2018
Георги Стоев Георги Стоев

Георги Стоев

Стана модерно да се говори за провала като най-добър учител за предприемачите. Тук споделям едно опасение от преекспонирането на тази парадигма. Преди всичко искам да припомня, че съм от хората, които насърчават предприемаческото светоусещане. Вярвам, че това ще е едно от качествата, което не само че няма да станат излишни на пазара на труда (подобно на редица умения), но ще става все по-необходимо в човешкия живот. Също така вярвам, че всеки успех е предшестван от поне един провал, най-често няколко. И наистина провалите изглеждат като необходимо условие за предприемаческия успех. Това е ценно знание, защото насърчава оптимизъм, любопитство и постоянство. Но въпреки че е необходимо, не е достатъчно условие за успех в бизнеса и щастие в живота.

Нека да направим един статистически експеримент. Да допуснем, че 99.9% от всички успехи са предхождани поне от един провал. От 1000 успеха 999 са били на база на опит от предишен провал. Но забележете, че обратното не е вярно, 1000 провала не водят до 999 успеха. С други думи, тази статистика ми казва, че трябва да направя 1000 опита, за да успея в нещо още от първия път. Това означава, че се нуждаем от стабилна подготовка как да посрещаме провалите. Но по никакъв начин това не означава, че трябва да насърчаваме провалите.

Тази наглед проста логика може да бъде формализирана чрез също толкова простата формула на Бейс. Ако вземете числата от горния пример и добавите вероятност за успех от 10%, ще видите, че само в 11% от случаите на хаотичното търсене на провал водят до успех след това. Това нямаше да е проблем, ако учебникарската дефиниция на предприемача не беше „агент, който поема риск". Това го поставя в една и съща позиция с комарджията, който традиционно вярва, че всеки провал и загуба увеличава шансовете му за успех в бъдеще. Ако споделяме горната дефиниция, мотивацията на предприемача е да поеме риск с цел печалба, която зависи от шанса.

Едва ли има нужда да ви убеждавам, че тази дефиниция на предприемачеството просто не е вярна. Предприемачът не разчита на шанс за своя успех. Негова отличителната черта не е поемането на прекомерен риск (или повече от другите, непредприемчиви хора). По-скоро става дума за стремеж към ново, полезно за обществото знание, като думата „новоׅ" е ключова тук, тъй като първият досег с ново знание дава възможност за икономическа печалба. За разкриването на ново полезно знание има различни механизми, но разпръснатостта на човешкото знание предполага, че най-голям шанс за пазарно приложима иновация има при серийното експериментиране, проваляне и подобряване на продукта. Оттук идва и необходимостта да се учим от провалите, но има нужда и от нещо повече.

Непрекъснатото поемане на рискове не е отличителната черта на предприемача. Любопитство, съчетано с оптимизъм, смелост и постоянство, правят възможни предприемаческите решения. Но също така опитомяването на несигурната среда, търсенето на модели на повторяемост и връзки между променливите, събирането и анализирането на все повече данни – това дава основа за успешни предприемачески решения. За натрупването на достатъчно данни често трябват провали, по възможност достатъчно на брой, но и достатъчно малки като въздействие. Тяхното присъствие в живота на предприемача не възниква от преследването на риска, а от стремежа да го контролираме.