Инфлация, политици и България

07 ноември 2018
Георги Ганев Георги Ганев

Георги Ганев

Темата с инфлацията става все по-актуална през последните месеци. Ситуацията с ръста в ценовото равнище в началото на октомври 2018 обаче стана качествено различна. Причините са две.

Първо, дори по най-ниската от наличните оценки за инфлацията (тази по хармонизирания европейски индекс с приспадане на ефектите от промени в данъците) средногодишната инфлация в България вече надхвърля (по собствени изчисления на автора) критерия за членство в еврозоната. България вече не може да твърди, че изпълнява всички критерии за членство, както често и шумно правеше до неотдавна.

Второ, властта в България в лицето на цял вицепремиер реши застрашително и показно да размаха пръст пред повишаващите се цени и да ги заплаши с бой, ако не слушкат.

Тази събития са добър повод за по-внимателно вглеждане в инфлационния процес в България. Той има поне три страни.

Първо, в съответствие със стандартната икономическа теория на инфлацията и с легендарния цитат на Милтън Фридман „инфлацията е, винаги и навсякъде, парично явление". И доколкото парите в съвременния свят са под усмотрението на политическата държавна власт, това означава, че инфлацията е продукт на политиците. Всеки политик, който обвинява движението на общото ценово равнище в каквото и да било, първо трябва да погледне в огледалото.

От друга страна, конкретно в българския случай (той е в голяма степен много рядък в съвременния свят) режимът на валутен борд изважда паричната маса от пълното усмотрение на политиците. Всъщност, с изключение на само един от три компонента на паричния множител, българската власт в лицето на централната банка не може едностранно да определя нито нейния размер, нито нейната динамика. Колко пари има в България и с какво темпо те нарастват или намаляват, в огромната си част се определя от независимите решения на милиони български домакинства и български и чуждестранни фирми и банки. Така за голяма част от случващото се с цените в България текущите политици не би трябвало да бъдат обвинявани пряко. И наблюдаването на по-висока инфлация в България, отколкото в ЕС, е напълно естествено. България е най-изостаналата страна в ЕС не само по стандарт на живот, но и по ценово равнище и е напълно нормално да се очаква заедно с постепенното настигане по жизнен стандарт да се наблюдава постепенно настигане и по цени – което означава малко по-висока инфлация в България, отколкото средно в ЕС.

От трета страна обаче, дори в България политиците далеч не са напълно невинни за инфлацията. Причината е, че инфлацията показва нарастващо съотношение между масата на парите и общата стойност на създаваните в икономиката реални блага. Да, българските политици не са непременно отговорни за нарастването на паричната маса, но са в много голяма степен отговорни за относително по-бавното нарастване на общата стойност на създаваните блага. Основно това става поради провеждането на политики, които ограничават конкурентния натиск върху производителите да произвеждат все повече, все по-добре и все по-евтино и да възприемат стратегии на печелене не чрез създаване на повече и по-добри продукти, а чрез вдигане на цените. Също така редица държавни политики водят до по-високи цени за стратегически суровини, отколкото те биха били при други политики. Само за пример, неспособността и нежеланието на българските политици да се възползват от създадената от Европейската комисия възможност да поискат обезщетение от „Газпром" за завишените цени на природния газ през последните години и да договорят значително по-ниски цени за следващите години е основната причина днес да се налага този източник на енергия да поскъпне с близо 15% вместо с много по-малко. Съответно поскъпването на всички продукти, ползващи тази енергия (включително поскъпването на хляба), и на парното отопление щеше да е значително по-ниско.

По тази линия българските управляващи политици няма как да избегнат своята отговорност, колкото и да се опитват да „страхуват" цените да не нарастват.