Италианският популизъм – между чука и наковалнята

07 ноември 2018
Георги Ангелов Георги Ангелов

Георги Ангелов

Старите политически партии загубиха влияние на последните избори в Италия и две популистки партии съставиха правителство – Северната лига и Пет звезди. Това не е учудващо – традиционните партии не успяха да се справят с икономическите проблеми на страната, и то не само последните години, а и през последните десетилетия. Стагнацията и относителното изоставане на една от най-големите европейски икономики е видима от средата на 90-те години насам, а икономическата криза само засили проблемите. И други страни са имали сериозни проблеми, но само в Италия те продължават толкова дълго без никакви изгледи за промяна.

Разбира се, популистката вълна беше подкрепена и от кризата с миграцията. Традиционните партии не успяха да се справят и с тази криза, от което се възползваха опозиционните партии, обещавайки крайни мерки и спиране на притока на мигранти по море. Въпреки че общият брой на пристигащите мигранти намаля, усещането за провал в миграционната политика даде тласък на тези, които обещават да решат въпроса веднъж завинаги. Отделно са и други хронични италиански проблеми като корупцията, бюрокрацията, неефективността на публичните услуги и т.н.

Тъй като правителствата изглеждаха безпомощни да се справят с тези проблеми, опозицията се възползва и обеща бързи и лесни решения. На бедните обещаха щедри помощи, на средната класа – по-ниски данъци, на проевропейски настроените обещаха оставане в еврото, на антиевропейски настроените – излизане от еврото. Въобще, всичко за всеки. Но откъде пари?

В бюджета за 2019 г. италианското правителство заложи доста оптимистична цел за икономическия растеж и в същото време увеличи целта за бюджетния дефицит – като по този начин осигури средства за по-високи бюджетни разходи. Но тъй като икономическият растеж вероятно ще е по-нисък от прогнозата, допълнителните средства в бюджета ще трябва да дойдат от по-голям дефицит и нови дългове.

Италианското правителство смята, че може да си позволи по-голям дефицит и дълг въпреки европейските правила. Всъщност за евроскептичните елементи в управляващите партии нарушаването на европейските правила е нещо добро. По тяхната логика някакви бюрократи в Брюксел не могат да спират суверенно правителство да харчи колкото си иска от собствения си бюджет. Те вярват, че Италия е достатъчно голяма и силна, за да се пребори за промени в бюджетните правила, така че правителството да може да изпълни програмата си. А ако не може да промени правилата, то просто може да ги наруши.

Това звучи много примамливо в ушите на избирателите. Така звучеше и в ушите на гръцките избиратели, които избраха СИРИЗА именно с цел да прекрати реформите и меморандумите с чуждите кредитори и да спре бюджетните икономии. Разбира се, в Гърция не се получи точно така – защото в момента, в който Гърция прекрати спасителната програма, кредиторите спряха да дават нови пари на страната, а Европейската централна банка спря рефинансирането на банките. Банките затвориха, на банкоматите се сложиха ниски лимити за теглене, страната осъмна във фалит и изолация и изведнъж дори СИРИЗА узря, че трябва да прави реформи или да напусне еврозоната.

Проблемът е подобен и в Италия. Страната вече има втория най-голям дълг в Европейския съюз (след Гърция) – цели 131% от брутния вътрешен продукт. При този голям дълг страната успява да удържи без външна помощ заради избягване на големи дефицити и заради силната подкрепа от Европейската централна банка, където италианецът Марио Драги поддържа отрицателни лихви и години наред купува държавни ценни книжа. Проблемът е, че тази щедра подкрепа приключва.

През 2019 г. ЕЦБ сериозно ще промени политиката си. Бордът на ЕЦБ вече одобри намаляване на покупките на ценни книжа и пълно прекратяване на покупките в началото на 2019 г. като повечето очаквания са, че и лихвите ще тръгнат нагоре около средата на 2019 г., нещо повече – мандатът на Марио Драги приключва през 2019 година и е възможно на негово място да седне някой с далеч по-твърди разбирания за паричната политика. С други думи, Италия, а и всички други страни ще зависят повече от пазарите, ако искат да издават дълг.

Точно в тази ситуация раздуването на дефицита и дълга е контрапродуктивно, тъй като може да уплаши пазарите и да вкара Италия във финансова криза. А създаде ли криза, италианското правителство трудно ще остане на власт, въпреки популистките си обещания. Новото италианско правителство попадна между чука и наковалнята – без реформи изходът от тази ситуация е невъзможен.