Счупи ли се либералният международен ред?

09 октомври 2018
Владимир Шопов Владимир Шопов

Владимир Шопов

Един призрак броди из западния свят, призракът на края на следвоенния либерален международен ред. Всички ежедневно търсят признаци за неговата съдба, факти и доказателства в едната или другата посока, знаци за неговото бъдеще. Някои вече обявиха неговия край за даденост. Много европейски политици шумно алармират, че случващото се през последните години вече предопредели неговата съдба. Русия настойчиво тръби за неговата кончина, докато Китай се представя едновременно за новия пазител на свободната търговия и глобализацията и за преосноваване на досегашния световен модел. За основен източник на проблемите се сочат Доналд Тръмп и неговата администрация. Произведените във Вашингтон сътресения дават почти ежедневно основание за настояването за необратима криза на либералния международен ред. Тази оценка има своите основания, но обявеният залез е прибързана и ненужно драматична диагноза.

Аргументите в полза на идеята за счупения либерален ред са вече ясно подредени. Брексит е духът на новото време, на възроден национализъм и икономическо и културно самозатваряне. Доналд Тръмп е символ на бунта срещу разюзданата международна търговия и глобализация и в полза на икономическия национализъм. Западните общества са недоволни от стагнацията, от аутсорсинга, от свободната търговия. Ключови решения на Тръмп също сочат в тази посока. Сред тях са оттеглянето от Парижкото споразумение за борба с глобалното затопляне и най-вече от Транстихоокеанското партньорство (ТТП), проблематизирането на НАТО и другите съюзнически отношения със страни като Южна Корея например, необяснимо толерантното отношение към Владимир Путин, скандалите с основни европейски лидери и неспирните критики към ЕС, подкопаването на СТО и предоговарянето на НАФТА, както и митническата война с Китай. Няма съмнение, че горната комбинация от нагласи, политики и решения представлява мащабно предизвикателство пред няколко десетилетния ред, установен след Втората световна война.

В същото време обаче може да бъдат изтъкнати множество факти и реакции, които подсказват развитие в друга посока, към предефиниране и разрешаване на различни асиметрии в сегашната глобална система вместо нейното разрушаване. Например няма съмнение, че в рамките на НАТО е необходимо предоговаряне на различни параметри като нивата на инвестиции за отбрана и сигурност и промяна на политическата готовност за участие в мисии. Тръмп може да е приятелски настроен към Путин, но САЩ продължават да затягат примката около Русия. Това е валидно по отношение на санкциите срещу анексията на Крим и на драматичното увеличение на средства и ресурси за защита на източния фланг на Алианса. Митническите тарифи спрямо Китай по-скоро целят да коригират сериозната търговска и инвестиционна асиметрия между двете страни. Съюзническите отношения в Азия са препотвърдени след известни корекции в ангажиментите на Южна Корея и Япония. ТТП оцеля под формата на предоговорено търговско споразумение между останалите 11 държави. НАФТА също ще оцелее след различни корекции. Митническа война с ЕС така и не се състоя.

Няма съмнение, че в очертаната политическа посока има антилиберални елементи. Нещо повече, реториката има значение. Международният либерален ред се поддържа и в резултат на кредибилност и заявени намерения. Например подкопаваща реторика по отношение на съюзи като НАТО директно разклаща тяхната сила и устойчивост.

Интерпретацията на политиката на американския президент продължава да е трудна поради една известна амбивалентност. В нея се редуват елементи на предоговаряне на сегашния ред според неговите разбирания за националния интерес на САЩ и заявки за цялостната му подмяна. Към момента по-скоро надделява първата нагласа, независимо от агресивната реторика. Голямата въпросителна е дали това ще се запази и в каква посока би била евентуалната промяна. Тогава ще можем и да сме по-дефинитивни по отношение на големия въпрос за международния либерален ред.

Владимир Шопов е автор, преподавател и консултант.