Изчезнаха ли чуждите инвестиции?

09 октомври 2018
Лъчезар Богданов Лъчезар Богданов

Лъчезар Богданов

На макрониво българската икономика през последните 4–5 години изглежда много различно от развитието през 2003–2008 г. Аналогиите по отношение на изчезването на безработицата, улесняващия се достъп до кредит, повишението на цените на имотите и породеното от това активизиране на новото строителство са горе-долу единствените достоверни. Извън тях картината се отличава значително. Възходът до 2008 г. беше движен от изпреварващ ръст на вътрешното търсене, приток на външно финансиране, увеличаване на заетостта, ръст на кредита, продажба на активи на чужденци – от предприятия до ваканционни имоти. В онези години отчитахме висок дефицит по текущата сметка, при нарастващ външен дълг и огромни за мащаба на българската икономика преки чужди инвестиции. Възстановяването след кризата има противоположни белези – слаб ръст на общия брой на заетите, спад на външната задлъжнялост, минимален нетен поток чужди инвестиции, бърз ръст на износа. В резултат текущата сметка е с излишък, де факто капитал напуска местната икономика при намаляване на външната задлъжнялост, част от чужденците продават молове, електроцентрали или ваканционни имоти на български фирми. Едва от 2017 г. има отчетливо нарастване на кредита за бизнес и домакинства, съчетано с осезаем ръст на новото строителство, както и на потреблението на домакинствата като цяло.

В този паралел нека обърнем внимание на един детайл – а именно отчитания спад на инвестиционната активност. Ако гледаме преките чужди инвестиции, те бяха в размер 10–20% от БВП между 2003 и 2008 г., докато за 2012–2017 г. са на практика 0. Външният дълг нарасна с 26 млрд. евро за шест години до 2008 г., и спадна с 4 млрд. след 2011 г. В резултат брутното образуване на основен капитал в икономиката от средно 31% от БВП през 2003–2008 г. спадна до 21% през 2012–2017 г., или 10 процентни пункта по-малко. Какво все пак се случи и как икономиката продължава да расте при такъв шокиращ обрат?

От една страна, отрицателни стойности в инвестиционната сметка не означават, че някой „изнася" фабрики, сгради, машини от страната. Статистиката просто ни казва, че чуждестранен собственик продава актив на български, или че компанията-майка репатрира печалбата си от дейността в България, без да прави нова инвестиция. Не трябва да забравяме, че платежният баланс отчита финансови потоци , т.е. плащания и продажби, а не реално влагане или изграждане на физически капитал. „Износът на капитал" в този смисъл трябва да се разглежда като процес , в който български вътрешни спестявания „изместват" външни, т.е. съществуващи активи сменят собствеността си.

Същевременно част от притока на финансиране се насочваше в непроизводителни активи – например недовършено строителство, земя за бъдещи проекти, ваканционен имот и т.н. покупки, които, при все че носеха еднократен приход на продаващия местен субект, не разширяваха производствения капацитет на икономиката.

Но по-важното е, че монетарната стойност на една инвестиция не е достатъчен белег, който да даде пълна картина за очакванато нарастване на създаваната добавена стойност при експлоатация на инвестицията. С други думи, има значение в какво се инвестира – съвсем схематично, различните стопански дейности изискват различно съчетание на труд, технологии и капитал. Някои проекти са капиталоинтензивни и дългосрочни – голяма инвестиция в началото ще носи по-малки годишни ползи, но в продължение на много години.

Обратно, много бизнеси – особено в сектора на услугите – почти не изискват капитал, но съчетавайки добре образована работна сила, предлагат продукт с висока цена. В индустрията наблюдаваме също огромни различия – високотехнологични дейности (тук е важно да отбележим, че самото разработване на технологията вече е станало с големи инвестиции, но в миналото) позволяват с относително малко вложение в производствена сграда и машини да се реализират много приходи, за разлика например от добивната индустрия, или, да речем, тежката химия, производството на метали или цимент. И точно това се случваше последните години – икономиката постепенно се преструктурира с нарастване на дела на услуги, базирани на знание и труд, а не на капитал, намаля значението на инвестициите в сгради и жилища, тежката индустрия отстъпи на експортно ориентирани производства, които успяха да увеличат продажбите с минимално допълнително финансиране. Едновременно с това растежът след кризата се дължи над 80% на по-висока производителност на труда.