Биткойн и по-важното

09 октомври 2018
Георги Ганев Георги Ганев

Георги Ганев

Преди десет години беше публикуван Белият пейпър на Сатоши Накамото. В него авторът (или авторите) описват математическата и криптографска основа на нещото, което малко по-късно стана известно като биткойн.

В самото начало на 2009-а биткойн стана интернет факт. А точно преди девет години, през септември 2009-а, за първи път някой човек реши реално да се раздели с няколко цента, за да придобие биткойн – и оттогава до днес съществува курсът биткойн-долар.

В днешни дни бизнес медиите вече рутинно следят и обсъждат биткойна и както обикновено различните коментатори са разделени на мечки и бикове. Някои го смятат за измама, други за нещо без стойност, трети – за все пак някаква форма на полезен актив, но силно балонизиран и с неминуемо спукване, четвърти – за едва ли не предвестник на нова финансова революция, която ще преобърне изгражданата последните около четиристотин години световна финансова архитектура.

От една страна, колкото и странно да звучи, всички тези гледни точки с право твърдят, че се подкрепят от една или друга сериозна теория. Всъщност едно от по-малко новинарските следствия от появата на явлението биткойн е сериозно връщане на погледа на теоретичните икономисти към теорията на парите, теориите за техния произход и оттам – към теорията на връзката между парите и останалите стопански процеси. Например в рамките на австрийската икономическа школа има разделение на мненията по въпроса дали появата и продължаващото съществуване на биткойн нарушава условията на т.нар. регресионна теорема на Мизес, или всъщност се вписва в нейните рамки след подобаващо предефиниране. Пред подобни теоретични дилеми са изправени и съвременните представители на т.нар. модерна парична теория, съвременните любители на златото като единствена приемлива форма на пари, както и доминиращата Кейнсианска теория, особено по отношение на провеждането на парична политика.

Всички тези развития са интригуващи, но споровете по тази линия се плъзгат по паричната страна на явлението биткойн и пропускат една друга негова страна, която според мнозина е житейски от несравнимо по-голямо значение. Това е не толкова съдържателната страна на явлението, а технологично-логистичната му база, станала известна като блокверига. За повечето хора, които се съсредоточават върху именно тази страна на изобретението на Сатоши Накамото, става въпрос за революция не по-малка от печатарската преса. Причината е, че блокверигата представлява разпределен регистър на сделки, който е неподправяем, не-хакваем и неатакуем по никакъв начин.

И паричните знаци (валутите), и банковите сметки са всъщност точно регистри на това кой колко има да взима по силата на някакви предходни взаимоотношения и сделки. Само че и валутите са манипулируеми от този, който ги издава, и банковите сметки са манипулируеми от банкерите. Във финансовата сфера от изключително значение е регистърът на собствеността върху ценни книжа. Извън паричната сфера обаче всякакви други аспекти на човешкия живот в съвременните общества са обхванати от и разчитат на регистри – като се започне от единния граждански номер, личните карти и браковете, мине се през осигурителните партиди по общественото или здравното осигуряване и се стигне до имуществени права върху движимости (примерно регистрация на автомобили) и недвижимости (нотариат, кадастър). За всички в България въпросът с търговския регистър е болезнено актуален. Всички тези регистри са на теория манипулируеми, доколкото се поддържат от едно лице с една воля (най-често в съвремието това е държавата), а нерядко са и хакваеми от външни лица. И тъжният факт е, че на практика те действително биват понякога манипулирани и хаквани.

Блокверигата е изключително мощна алтернатива на всичко това, точно както навремето печатарската преса е била алтернатива на преписването на ръка. Ако и когато тя евентуално действително започне да ги измества, това със сигурност ще бъде трус от степен не по-малка от тази на, да речем, Реформацията.